Заплащане на извънреден труд на официални празници

Заплащане на извънреден труд на официални празници

Мнениеот Krasimira на 16.10.2009 08:10

Здравейте моля за малко помощ
за м.септември двама души на една и съща длъжност с работно време 8ч при 5 дневна работна седмица, която не е от понеделник до петък. На единия човек му се пада на 22 септември да е на работа, а другия е извикан допълнително на работа за същия ден. В края на месеца единия е отработил 21 раб.дни, в които има един офиц.празник, а другия е отработил 22 дни с един офиц.празник. Сега за изчисляване на раб.заплата този с 21раб.дни ще му се начисли основното месечно възнаграждение, допълнителните трудови възнаграждения и 200% за офиц. празник, за другия човек-с 22 раб.дни-осн.мес.възнаграждение,доп.тр.възнаграждение,една надница за това че е дошъл допълнително на 22ри септември и 200% за офиц. празник. Моля Ви кажете дали правилно съм ги начислила.
Благодаря Ви предварително
Krasimira
 

Re: заплащане на официални празници

Мнениеот welisa21 на 16.10.2009 16:42

Когато имаме работа по график в официален празник на лицето за този ден начисляваме удвоена надница. Пример: Заплата 1000 лв, 21 работни дни в т.ч. 8 часа на официален празник, който се пада по график, 1000/21=47,62 лв. На лицето ще се плати 47,62 лв за работа в официален празник или общо 1047,62 лв.
При втория случай лицето е извикано да положи извънреден труд на официален празник. В този случай работникът полага труд извън редовното работно време на официален празник, следва да се плати с увеличение за работа на официален празник за редовното работно време, и освен това увеличено възнаграждение за извънреден труд за работата извън установеното работно време. В първия случай за работа през официален празник се взима обичайното възнаграждение, равняващо се на не по-малко от удвоения размер на уговореното възнаграждение. То е, което се получава, ако трудът не е извънреден. При това положение естествено и логично е възнаграждението за извънреден труд през дните на официалните празници да се изчислява върху този удвоен размер. В противен случай би се заличила разликата между нормалния (по график) труд през дните на официалните празници и извънредния труд положен през същите тези дни. Във Вашия случай за база би трябвало да се вземе сумата от 95,24 лв и да се удвои. 8-)
За повече информация вижте това писмо:

Жанет Богомилова - юрист
Публикувано в правно-информационна система Сиела
Към 07.05.2009 г.
Въпрос:
Работодателят иска да накара някои от служителите да работят извънредно на четвърти, пети или шести май 2009 г., като в замяна им предлага да почиват двете съботи, когато се отработва. Правилно ли е това? Заплащането в този случай какво трябва да бъде - като за обикновени работни дни или като за работа на празник и в почивни дни?
Отговор:
Работодателят може писмено да Ви нареди да работите на 4 или на 5 май т.г., но заплащането следва да бъде увеличено като за работа в почивни дни. Въпреки, че тези дати се падат в дните понеделник и вторник, правителството ги обяви еднократно за почивни дни през тази година. А работата на 6-ти май Гергьовден следва да се плати като за официален празник. Освен това законът изисква да се ползва почивен ден като компенсация за работата през почивен ден още през следващата работна седмица. Ето защо в заповедта, с която се нарежда да работите извънредно през почивните дни, трябва да се посочат дните, в които през следващата работна седмица от съответните служители ще се ползва непрекъсната почивка.
КТ определя минималните увеличения на трудовото възнаграждение за работа в почивните дни и на празник, но таван на заплащането не е предвиден. Ето защо при финансова възможност и желание няма пречка работодателят да даде по-голямо увеличение на заплащането за труд, положен в дните на официалните празници и през почивните дни.
По закон, ако се работи на празник в редовното работно време, минимумът е възнаграждението да се удвои, а ако се работи извънредно – полага се поне четворна надница. Работата в почивни дни се заплаща с поне 75 на сто увеличение. Добре е да се знае, че дали трудът, положен в празничен ден, е извънреден или не, зависи от това дали се работи в рамките на установеното работно време или извън тях. От съществено значение е и обстоятелството дали работният ден е нормиран или ненормиран. В случай на нормиран работен ден, ако се положи труд във и извън редовното работно време на някой от официалните празници, следва да се плати с увеличение за работа на официален празник за редовното работно време, и освен това увеличено възнаграждение за извънреден труд за работата извън установеното работно време.
Кои са официалните празници по закон и разместените почивни дни през 2009 г.
Според чл. 154 от КТ официалните празници в България са:
- 1 януари - Нова година;
- 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
- 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
- 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
- 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
- 6 септември - Ден на Съединението;
- 22 септември - Ден на Независимостта на България;
- 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
- 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово
- Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.
В закона изрично е дадена възможност на Министерския съвет да обявява и други дни еднократно за официални празници. Правителството има право също така да определя дни за чествуване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината. В тези случаи МС трябва да се съобрази, че съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.
С Решение № 739 от 21 ноември 2008 г. за разместване на почивни дни през 2009 г. Министерският съвет обяви 2 януари (петък) за почивен ден, а 10 януари (събота) за работен ден. Правителството реши да се почива още на 2 март (понеделник), който да се отработи на 14 март (събота). С решението се обявява също така 21 септември (понеделник) за почивен ден, а 26 септември (събота) за работен ден.
С Решение № 112 на МС от 20.02.2009 г. /обн., ДВ, бр. 17 от 6.03.2009 г./ беше допълнено Решение № 739 на МС от 2008 г. за разместване на почивни дни през 2009 г. Правителството обяви 4 май (понеделник) и 5 май (вторник) за почивни дни, а 16 май (събота) и 30 май (събота) за работни дни.
Правила за полагане и заплащане на извънреден труд

Според чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Извънредният труд по начало е забранен.
С промяна в чл. 144, ал. 5 от КТ се премахна ограничението, според което работодателят имаше право да заповяда извършването на извънреден труд по изключение и за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, само "ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали". След промяната всяка работа, започната в редовното работно време може да бъде довършена при условията на извънреден труд по нареждане на работодателя. Така според актуалната редакция на чл. 144 от КТ извънреден труд е допустим по изключение в следните случаи:
- за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия;
- за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
- за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
- за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
- за извършване на усилена сезонна работа.
Според чл. 146 от КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
- 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
- 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
- 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
На някои категории работници и служители пък работодателят изобщо не може да нареди да работят извънредно. Съгласно чл. 147 от КТ не се разрешава полагане на извънреден труд от:
- работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
- бременни работнички или служителки;
- майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
- трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
- работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.
Не се разрешава полагането на извънреден труд и от работници и служители, за които е установено намалено работно време.
Посочените ограничения не се прилагат в случаите на извършване на извънредна работа, свързана с отбраната на страната; при кризи или бедствия и при неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ.
Работникът или служителят има право на основание чл. 148 от КТ да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на трудовото законодателство на колективния трудов договор.
Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд съгласно чл. 149 от КТ. Освен това положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.
В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и деня, определен за почивка. Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.
Заплащане на труда в празничен и почивен ден

За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Ако пък се наложи работникът или служителят да работи извънредно през празниците – следва да му се плати четворна надница.
Според чл. 262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
50 на сто - за работа през работните дни;
75 на сто - за работа през почивните дни;
100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Посочените минимални прагове на увеличеното заплащане, предвидено за работа в почивните дни, на официалните празници, както и за положения извънреден труд, са определени в КТ и НСОРЗ, са задължителни. Това означава, че работодателят не може да плаща по-ниско трудово възнаграждение от посочените. Винаги обаче при наличие на финансово икономическа възможност и желание на работодателя може да се платят по-големи увеличения за работа на празник, в почивен ден или за полагане на извънреден труд, от посочените по-горе минимуми. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.
Според чл. 263 от КТ за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден в работните дни в извънработно време, не е предвидено да се заплаща трудово възнаграждение с увеличение. Поради особения характер на работата работодателят може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Той предприема това след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
Работниците и служителите с ненормиран работен ден поначало са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Ето защо за работниците и служителите, за които е въведено ненормирано работно време по законоустановения за това ред, работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, на основание чл. 263, ал. 2 от КТ се заплаща трудово възнаграждение в посочените минимални размери: 75 на сто - за работа през почивните дни и 100 на сто - за работа през дните на официалните празници.
За полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.
Съгласно чл. 153, ал. 4 от КТ за извънреден труд, положен в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. В тези случаи в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа.
Аватар
welisa21
 
Мнения: 207
Регистриран на: 19.11.2008 17:01

Re: Заплащане на извънреден труд на официални празници

Мнениеот vesk0oo на 29.03.2011 00:37

искам да попитам ако национален празник се пада в събота както сега ще се паднае велик ден на 22 23 24 25 -23 и 24 са събота и неделя за тези два дни плаща ли се двойна надница или не при положение че работа 4 на 2 тоес не почивам винаги събота и неделя мерси предварително .
vesk0oo
 

Re: заплащане на официални празници

Мнениеот Гост на 19.09.2011 18:26

[quote="welisa21"]Когато имаме работа по график в официален празник на лицето за този ден начисляваме удвоена надница. Пример: Заплата 1000 лв, 21 работни дни в т.ч. 8 часа на официален празник, който се пада по график, 1000/21=47,62 лв. На лицето ще се плати 47,62 лв за работа в официален празник или общо 1047,62 лв.
При втория случай лицето е извикано да положи извънреден труд на официален празник. В този случай работникът полага труд извън редовното работно време на официален празник, следва да се плати с увеличение за работа на официален празник за редовното работно време, и освен това увеличено възнаграждение за извънреден труд за работата извън установеното работно време. [b]В първия случай за работа през официален празник се взима обичайното възнаграждение, равняващо се на не по-малко от удвоения размер на уговореното възнаграждение. [/b]То е, което се получава, ако трудът не е извънреден. При това положение естествено и логично е възнаграждението за извънреден труд през дните на официалните празници да се изчислява върху този удвоен размер. В противен случай би се заличила разликата между нормалния (по график) труд през дните на официалните празници и извънредния труд положен през същите тези дни. Във Вашия случай за база би трябвало да се вземе сумата от 95,24 лв и да се удвои. 8-)
За повече информация вижте това писмо:

Жанет Богомилова - юрист
Публикувано в правно-информационна система Сиела
Към 07.05.2009 г.
Въпрос:
Работодателят иска да накара някои от служителите да работят извънредно на четвърти, пети или шести май 2009 г., като в замяна им предлага да почиват двете съботи, когато се отработва. Правилно ли е това? Заплащането в този случай какво трябва да бъде - като за обикновени работни дни или като за работа на празник и в почивни дни?
Отговор:
Работодателят може писмено да Ви нареди да работите на 4 или на 5 май т.г., но заплащането следва да бъде увеличено като за работа в почивни дни. Въпреки, че тези дати се падат в дните понеделник и вторник, правителството ги обяви еднократно за почивни дни през тази година. А работата на 6-ти май Гергьовден следва да се плати като за официален празник. Освен това законът изисква да се ползва почивен ден като компенсация за работата през почивен ден още през следващата работна седмица. Ето защо в заповедта, с която се нарежда да работите извънредно през почивните дни, трябва да се посочат дните, в които през следващата работна седмица от съответните служители ще се ползва непрекъсната почивка.
КТ определя минималните увеличения на трудовото възнаграждение за работа в почивните дни и на празник, но таван на заплащането не е предвиден. Ето защо при финансова възможност и желание няма пречка работодателят да даде по-голямо увеличение на заплащането за труд, положен в дните на официалните празници и през почивните дни.
По закон, ако се работи на празник в редовното работно време, минимумът е възнаграждението да се удвои, а ако се работи извънредно – полага се поне четворна надница. Работата в почивни дни се заплаща с поне 75 на сто увеличение. Добре е да се знае, че дали трудът, положен в празничен ден, е извънреден или не, зависи от това дали се работи в рамките на установеното работно време или извън тях. От съществено значение е и обстоятелството дали работният ден е нормиран или ненормиран. В случай на нормиран работен ден, ако се положи труд във и извън редовното работно време на някой от официалните празници, следва да се плати с увеличение за работа на официален празник за редовното работно време, и освен това увеличено възнаграждение за извънреден труд за работата извън установеното работно време.
Кои са официалните празници по закон и разместените почивни дни през 2009 г.
Според чл. 154 от КТ официалните празници в България са:
- 1 януари - Нова година;
- 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
- 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
- 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
- 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
- 6 септември - Ден на Съединението;
- 22 септември - Ден на Независимостта на България;
- 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
- 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово
- Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.
В закона изрично е дадена възможност на Министерския съвет да обявява и други дни еднократно за официални празници. Правителството има право също така да определя дни за чествуване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината. В тези случаи МС трябва да се съобрази, че съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.
С Решение № 739 от 21 ноември 2008 г. за разместване на почивни дни през 2009 г. Министерският съвет обяви 2 януари (петък) за почивен ден, а 10 януари (събота) за работен ден. Правителството реши да се почива още на 2 март (понеделник), който да се отработи на 14 март (събота). С решението се обявява също така 21 септември (понеделник) за почивен ден, а 26 септември (събота) за работен ден.
С Решение № 112 на МС от 20.02.2009 г. /обн., ДВ, бр. 17 от 6.03.2009 г./ беше допълнено Решение № 739 на МС от 2008 г. за разместване на почивни дни през 2009 г. Правителството обяви 4 май (понеделник) и 5 май (вторник) за почивни дни, а 16 май (събота) и 30 май (събота) за работни дни.
Правила за полагане и заплащане на извънреден труд

Според чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Извънредният труд по начало е забранен.
С промяна в чл. 144, ал. 5 от КТ се премахна ограничението, според което работодателят имаше право да заповяда извършването на извънреден труд по изключение и за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, само "ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали". След промяната всяка работа, започната в редовното работно време може да бъде довършена при условията на извънреден труд по нареждане на работодателя. Така според актуалната редакция на чл. 144 от КТ извънреден труд е допустим по изключение в следните случаи:
- за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия;
- за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
- за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
- за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
- за извършване на усилена сезонна работа.
Според чл. 146 от КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
- 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
- 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
- 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
На някои категории работници и служители пък работодателят изобщо не може да нареди да работят извънредно. Съгласно чл. 147 от КТ не се разрешава полагане на извънреден труд от:
- работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
- бременни работнички или служителки;
- майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
- трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
- работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.
Не се разрешава полагането на извънреден труд и от работници и служители, за които е установено намалено работно време.
Посочените ограничения не се прилагат в случаите на извършване на извънредна работа, свързана с отбраната на страната; при кризи или бедствия и при неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ.
Работникът или служителят има право на основание чл. 148 от КТ да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на трудовото законодателство на колективния трудов договор.
Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд съгласно чл. 149 от КТ. Освен това положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.
В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и деня, определен за почивка. Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.
Заплащане на труда в празничен и почивен ден

За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Ако пък се наложи работникът или служителят да работи извънредно през празниците – следва да му се плати четворна надница.
Според чл. 262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
50 на сто - за работа през работните дни;
75 на сто - за работа през почивните дни;
100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Посочените минимални прагове на увеличеното заплащане, предвидено за работа в почивните дни, на официалните празници, както и за положения извънреден труд, са определени в КТ и НСОРЗ, са задължителни. Това означава, че работодателят не може да плаща по-ниско трудово възнаграждение от посочените. Винаги обаче при наличие на финансово икономическа възможност и желание на работодателя може да се платят по-големи увеличения за работа на празник, в почивен ден или за полагане на извънреден труд, от посочените по-горе минимуми. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.
Според чл. 263 от КТ за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден в работните дни в извънработно време, не е предвидено да се заплаща трудово възнаграждение с увеличение. Поради особения характер на работата работодателят може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Той предприема това след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
Работниците и служителите с ненормиран работен ден поначало са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Ето защо за работниците и служителите, за които е въведено ненормирано работно време по законоустановения за това ред, работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, на основание чл. 263, ал. 2 от КТ се заплаща трудово възнаграждение в посочените минимални размери: 75 на сто - за работа през почивните дни и 100 на сто - за работа през дните на официалните празници.
За полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.
Съгласно чл. 153, ал. 4 от КТ за извънреден труд, положен в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. В тези случаи в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа.[/quote]
Гост
 

Извънреден труд на през съботните дни от всеки месец

Мнениеот ИванИванов на 20.10.2011 20:04

искам да запитам редно ли е да будат принуждавани работниците да работят всяка събота по 4 4аса без да се от4ита това като извънреден труд. Според мен е грубо погазване на правата на човека и погазване на трудовото законодателство.Да не говорим че не се почива по празници.
ИванИванов
 

Re: Заплащане на извънреден труд на официални празници

Мнениеот welisa21 на 26.10.2011 11:33

Разбира се, че работодателят няма право да Ви принуждава да работите извънредно без издадена заповед или ако не сте по график. А щом вече сте работили трябва да Ви бъде заплатено трудово възнаграждение със съответното увеличение. За тези нарушения потърсете съдействие от Инспекция по труда, за да разрешите този проблем. 8-)
Аватар
welisa21
 
Мнения: 207
Регистриран на: 19.11.2008 17:01


Назад към ТРЗ



Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron