Обезщетение по чл. 224 от КТ и платен отпуск - по-важното от норм. уредба

[jana_vi]

Източник: Кодекс на труда

Чл. 155. (1) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.
(2) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.

Чл. 224. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
(2) Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
(3) Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично.

Чл. 177. За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

Източник: Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Чл. 17. (1) В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
(2) В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск.
Чл. 18. (1) Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда се установява, като полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.
(2) При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по ал. 1 среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът.
(3) При сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Чл. 19. (1) Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.
(2) Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.
Чл. 20. В брутното трудово възнаграждение извън случаите по чл. 177 и 228 от Кодекса на труда се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда.
Чл. 21. (1) Когато към или след началната дата на платения отпуск на работника или служителя е увеличена основната му работна заплата за минал период, включващ и месеца, който е база за изчисляване на възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
(2) Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.

Източник: Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения

§ 2. В брутното трудово възнаграждение при изчисляване на възнаграждението за платен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната част от допълнително изплатените тримесечни или годишни възнаграждения по т. 2 на § 1 след ползването на платения отпуск. За целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск.
§ 3. Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда се установява, като полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.
§ 4. При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по § 3 среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът.

Източник: ПИСМО ИЗХ. № 94-ЕЕ-119 ОТ 13.05.2005 Г. НА МТСП ОТНОСНО: ИЗПЛАЩАНЕТО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

В чл. 224, ал. 1 КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
При изплащане на посоченото обезщетение не е предвидено приложение на § 4 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, отнасящ се до коригиране с коефициент на среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 КТ.
В посочената по-горе наредба изрично е посочено, че коригиращия коефициент по § 4 се използва при изчисляване на възнаграждението за времето на ползване на платения годишен отпуск от работника или служителя по реда на чл. 177 КТ.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел (в т.ч. и обезщетението чл. 224 КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Както е видно от разпоредбата, при определяне на обезщетенията по раздел III от КТ за база се взема предходния месец - и когато датата на прекратяване на трудовия договор е 1-во число на месеца и когато е друго число.
За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни - чл. 177 КТ.
Разпоредбата на чл. 177 КТ не предвижда възможност за база при изчисляване на възнаграждението за времето на ползване на платения годишен отпуск да се вземе същия месец - месецът на ползването, ако лицето има отработени повече от 10 работни дни. Изискването е работникът или служителят в предходния месец да има отработени най-малко 10 работни дни. Същото се отнася и при определяне размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.

[Ivan Asen 2]

Много полезна информация, поздравления
Има една част, която не мога да проумея, а именно 'чл. 17, ал. (2) от Наредба за структурата и организацията на работната заплата'.
Ако може някой колега, който се е занимавал с подобни, допълнителни възнаграждения с непостоянен характер, да сподели как се тълкува тази алинея?
Благодаря предварително!

[ивайла]

Моля, да ми кажете имам ли право на изплащане за годишен отпуск,следкато съм осводена от работа по чл.325,т,1кт

[Yasena]

Да, имате право!

[Ивайла]

Благодаря,но как да ги задължа да ми ги платят?

[welisa21]

Подайте заявление до работодателя, в което заявявате, че имате неизползван платен годишен отпуск (може да посочите за кои години и дни) и не сте получили обезщетение на основание чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда. По възможност да имате Вх.№ на документа. Ако и тогава не Ви платят се обърнете към Инспекция по труда.

[Гост]

Здравейте, спешно се нуждая от съвет.
На 31 август напуснах работа, считано от 1 септември. Макар, че съм по майчинство, започнах нова работа от 1 септември. В заповедта за прекратяване на трудовия договор пише, че трябва да ми се изплати обезщетение по чл.224 от КТ. Кога трябва да получа обезщетението. Ако не го получа, какво трябва да направя? Благодаря предварително!

[Гост]

Спешно се нуждая от съвет....
Прекратяват ми договора поради съкращение на щат,в момента съм по майчинство до 2г.възраст на детето/което е на 1г.10м. и тръгна на ясла/ Трябва да ми изплатят насъбраните не използавани отпуски за 2г,които са 40дни.Какво се дължи върху тях от страна на работник и работодател? И трябва ли да ми изплатят и едно месечно възнаграждение и какви са удръжките там ,пак от старана на работник и работодател?

[welisa21]

Върху обезщетението по чл. 224 от Кодекса на труда (КТ) не се дължат осигурителни вноски, а само данък по ЗДДФЛ от страна на работника. След като Ви освобождават, поради съкращение в щата - чл.328, ал.1, т.2 имате право да получите обезщетение поради съкращаване в щата, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на брутното Ви трудово възнаграждение за времето, през което сте останали без работа, но за не повече от 1 месец. Осигуровки се дължат от работника и работодателя: ДОО- фонд Пенсии, ДЗПО в УПФ и ДОД от Вас. Здравно-осигурителните вноски имате задължение Вие да си ги внесете.

[welisa21]

Здравейте, спешно се нуждая от съвет.
На 31 август напуснах работа, считано от 1 септември. Макар, че съм по майчинство, започнах нова работа от 1 септември. В заповедта за прекратяване на трудовия договор пише, че трябва да ми се изплати обезщетение по чл.224 от КТ. Кога трябва да получа обезщетението. Ако не го получа, какво трябва да направя? Благодаря предварително!

Здравейте!
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Това обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а това означава че базата за изчисляване на обезщетението е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, като няма ограничение колко назад във времето ще бъде този месец.
Това обезщетение се изплаща при напускане и работодателят е длъжен да му го изплати. Ако е забави, той дължи лихви за забавянето. Ако работодателят отказва да Ви плати това обезщетение може да се обърнете към Инспекция по труда или да заведете дело.